Кърменето – нагласи и очаквания

DSC_0151-2Милиони години еволюция са кодирали във всяка наша клетка гаранцията за оцеляването на децата ни, техните деца и всяко следващо поколение. Майчината любов, нежност и прегръдка са незаменими потребности на всяко бебе и дете. Когато видим малко човече, мозъкът моментално ни залива с голяма доза от хормона окситоцин, неслучайно наричан хормонът на детето. Той предизвиква у нас силната нужда да прегърнем това нежно създание или поне да се доближим до него и да му се порадваме. Така природата гарантира грижата за малкото същество и неготовото оцеляване. Когато кърмеща майка чуе бебешки или дори детски плач, всяка клетка на нейното тяло знае, че това бебе се нуждае от закрила и от мляко. Много жени споделят за спонтанно потичане на млякото, дори само ако се радват на чуждо бебе. В първите седмици след раждането, това спонтанно потичане помага на новороденото да получи повече порции кърма, а повече порции кърма в началото, обичайно са гаранция за по-дълго успешно кърмене.

Някога млечната жлеза е била една потна жлеза, а днес бозайниците са най-разпространения вид живи същества на земята, сред тях хората са най-многобройни. Това не е се случило през последните 100 години и благодарение на заместителите на майчино мляко. Това означава, че кърменето, като начин на хранене на поколението е най-успешно и устойчиво. Толкова устойчиво, че телата ни имат редица защитни механизми, които да сработят, в случай че условията не са оптимални или в случай че при майката или при бебето има проблем.

Пловдивски пазар, художник Иван МърквичкаТрудности е имало винаги и методи на алтернативно хранене са известни още от древността, но вероятно никога кърменето не е било толкова натоварено с емоции и очаквания, колкото е днес. Ако преди стотина години, основната роля на жената е била да се грижи за дома и децата си, то днес тя има редица нови и ангажиращи отговорности. Обществените нагласи все повече налагат грижата за децата да се случва извън семейството, а жената да се посвети на кариера и активен социален живот. Малцина са жените останали „вкъщи“, за да се посветят на отглеждането и възпитанието на децата. Някога младите момичета от малки са били в компанията на по-възрастните и опитни жени. Те са имали възможността да наблюдават бременни, кърмещи и възпитаващи майки от най-ранна детска възраст. За тези момичета не е съществувал въпроса дали ще забременеят, а още по-малко, дали ще кърмят. Това са били естествено очаквани и логични събития в живота им. Разчитали са на приемствеността в поколенията и на подкрепата на другите жени. Основните фактори определящи нагласите към кърменето са били преди всичко опитът на жените в семейството и по-широкия кръг общественост. Тъй като не е имало други успешни или достъпни начини за хранене на бебетата, нагласата за кърменето е била, като за обичайният начин, по който се хранят бебетата. Днес върху нагласите за кърменето влияят различни фактори

В съвременното общество феминистките движения извоюваха равни права за жените с тези на мъжете и днес жени има във всяка сфера на обществения живот, включително в армията. Това от своя страна доведе до още повече и по-големи очаквания към тях. Сега не е достатъчно да са просто майки и да изпълняват тази своя биологична роля, сега в развиващите се и развити общества, се очаква жената да е първо образована, да има престижна професия, да бъде финансово независими, но и в определен момент да създаде семейство, после да роди, после да кърми, но не много, а колкото е социално приемливо. И тук неминуемо възниква конфликта между собствената нагласа на майката за кърменето и очакванията обществото(близки, роднини, приятели, здравни работници) Ето защо и в практиката на консултантите по кърмене се възприема, че успешното кърмене е тогава, когато майката постигне собствените си цели свързани с кърменето на нейното дете. Разбира се, поставените цели преди раждането на първото дете, могат да се изменят след раждането и в зависимост от допълнителната информация, която майката получи в хода на бременността, раждането и първите дни с бебето. Влиянието на хормоните в този период, наличието или липсата на подкрепа в семейната среда и от медицинския персонал, има голямо значение за емоционалното състояние на всяка майка и изграждането на нейната нагласа към кърменето. Важна роля в този процес играе медицинския персонал, който е длъжен да предостави адекватна информация за значението на кърменето в здравословен аспект, както за бебето, така и за майката. В случай, че майката не желае да кърми бебето си, медицинския персонал следва да я запознае с възможните и най-безопасни варианти, отчитайки интересите и на двете страни – майка и бебе. Убеждението на повечето професионалисти е, че навременната и основаваща се на медицински доказателства информация и подкрепа относно кърменето, могат да формират и реалистична за всяка двойка майка и бебе нагласа за кърмене.
Има няколко основни фактора, които играят роля във формирането на нагласите в съвременното българско общество:

Photo by Alex E. Proimos on Foter.com CC BY_NC

  • Здравните работници. Съвременните препоръки на СЗО, УНИЦЕФ, както и на Българското министерство на здравеопазването насърчават изключително кърмене до 6 месец, плавно и постепенно захранване и продължаване на кърменето поне до две години и след това, ако майката и детето желаят. За съжаление в България не са много медицинските лица, които осъвременяват знанията си в тази област и които припознават Световната здравна организация, като релевантен източник на информация по въпросите свързани с детското хранене. Някои лекари все още смятат, че предписанията на СЗО са за страните от Третия свят, в които липсват минимални санитарни и хигиенни стандарти, докато в развитите страни следва да има други правила. Такъв е случая, когато се говори за „изключителното“ кърмене. Една тема, по която почти ежедневно текат дискусии в социалните мрежи. Съществуват и не малко разногласия и между преподавателите в медицинските университети по фундаментални въпроси като изключителното кърмене и кърменето на поискване (списание Helath.bg, бр.4/2012г). На този фон за бъдещите лекари е много трудно да формират научно обоснована нагласа за кърменето, като за естествен процес, в който не трябва да се намесват, освен ако това не е обосновано необходимо.
  • Други специалисти работещи с деца и родители. Психолози и Педагози. За съжаление и сред психолозите често се среща мнението че, кърменето след една година води до необратими психологически проблеми. Родители потърсили психологическа подкрепа, се натъкват на препоръка за незабавно отбиване, незабавно отделяне на детето в друга стая с цел изграждане на самостоятелност. Тези препоръки не кореспондират с нито едно релевантно изследване в тази посока, доказващо какъвто и да е вреден ефект от продължителното кърмене или от привързаното родителство. В същото време, има доста изследвания потвърждаващи положителното им отражение върху детския организъм и психика.
  • Опитът на нашите родители или по-конкретно възприетите методи на хранене в периода 70‘те до 90‘те години. Това е времето на изключително агресивната реклама на заместителите на майчино мляко. В резултат на това цели поколения жени са били убедени, че кърмата може да не е хранителна, че млякото в кутията има повече витамини, по-безопасно е, дори и че е модерно и е признак за по-високо финансово положение. Липсата на личен опит на тези жени – днешните баби, обяснява и липсата на адекватна подкрепа в семейството на съвременните майки.

20150807_125051

  • Доброволческите организации за подкрепа на кърменето – Ла Лече Лига. Ла Лече Лига е с над 60 годишна история, а в България е вече 13 години. На този етап тя и местната доброволческа организация Национална Асоциация „Подкрепа за кърмене“ са може би единствените, наистина последователни в работата си да подкрепят и дават информация на майките. Ежедневно на националния телефон за консултации на ЛЛЛ се свързват средно между 5 и 8 жени, търсещи помощ за решаване на трудностите с кърменето. Освен на националния телефон, всеки месец в много градове от страната се организират срещи и лекции от консултанти по кърмене. В България вече от няколко години работят и професионални консултанти по кърмене – Всички те, работят за това до майките да достигнат международно признатите и прилагани препоръки на СЗО и УНИЦЕФ, касаещи детското хранене, а именно:
  • Информация за здравословните и емоционални аспекти на кърменето да достигне до възможно най-много родители
  • Кърменето да започне възможно най-рано след раждането
  • Кърменето през първите 6 месеца да бъде изключително, т.е. бебето да получава само и единствено кърма.
  • Кърменето да продължи поне до втората година и след това, колкото майката и детето желаят

Motherhood by judy dean on Foter.com CC.BYКато положителна тенденция може да се отчете факта, че независимо от всички недостатъци на здравната ни система, голям процент от жените желаят да кърмят и то да кърмят изключително – според проведена анкета* са 96 %. Нито една жена не е заявила намерение, че няма да кърми.
По отношение на началото на кърменето нагласите на повечето са, че кърменето ще започне в първите часове. Не малък процент от запитаните, обаче имат нагласата, че кърменето ще стартира в следващите дни. Тук отношение може да има все по-нарастващият брой на планираните оперативни раждания, при които майките предварително знаят, че ще бъдат отделени от бебетата си за поне 24 часа.

  • Медиите и неетичната реклама. Медиите са значим фактор в изграждането на нагласите към кърменето. Изключително рядко те ще използват сцена с кърмеща майка, но за сметка на това много често виждаме употребата на женските гърди в маркетинга и рекламата за продажба на всякакъв вид стоки. Днес младите момичета почти нямат шанс да наблюдават кърмене, преди те самите да станат майки и съответно няма как да формират каквато и да е нагласа за това. В съзнанието им вече е добре запаметен образът на бебе с биберон или бутилка, вместо гушнато сучещо бебе. И тук идва мястото на неетичната реклама на заместители на майчина кърма и съответните принадлежности – шишета и биберони. Почти във всяка детска книжка, ако има нарисувано бебе, то е винаги с със залъгалка в устата и почти винаги до него има бутилка с мляко. В резултат на това много млади майки са напълно убедени, че залъгалката е абсолютна необходимост, че няма как да започнеш да се грижиш за бебе, ако не си взел поне едно или няколко шишета и биберони. Производителите и дистрибуторите на заместители на майчина кърма използват всяка възможност да се рекламират, включително и чрез здравните работници – нещо изрично забранено от българските закони. Изкуственото мляко се сравнява с добрата майчина грижа, като се правят намеци за изградени традиции през поколенията за хранене с конкретното мляко. Цитират се “революционни” методи с помощта на които едва от няколко години е възможно да се добавят есенциални мастни киселини, пробиотици и пребиотици, някои(не всички) олигозахарди и пр. В същото време медиите вежливо пропускат да отбележат, че човешкото мляко винаги е съдържало абсолютно всичко, от което човешкото бебе може да се нуждае и то не от няколко поколения насам, а от както има човешки бебета по света.

Не на последно място, благодарение на медиите, младите родители изграждат и нереалистична нагласа по отношение на това какво да очакват от живота с бебето. Представата, че то почти винаги ще спи, ще се храни на определен режим, ще си седи в кошарката или че ще си играе самичко с хубавите играчки, често се разбива още в първите няколко седмици. Сблъсъкът на очакванията с реалността може да доведе до усещане за безсилие и неспособност за справяне със задълженията на родител. Това от своя страна може да допринесе за изграждане на негативна нагласа към кърменето, като единствена причина бебето да се събужда през нощта или да иска да се храни често, вместо да се отчете обичайното невропсихологическо развитие, за което всъщност много рядко се говори.

В тези условия за съвременните български семейства е истинско предизвикателство да изградят реална представа за кърменето, като за естествения начин на хранене на бебето, като нещо, което се случва не защото днес е модерен здравословният начин на живот, а защото това е биологичната норма.


*Анкета “Нагласи към кърменето” – проведена сред 50 жени, бъдещи и настоящи майки част от facebook групата “Родени 2018г – бебета 2018 г.“

Последвайте ни:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

code