Изборът да бъдеш майка

Отдавна искам да направя секция в блога си, за споделени истории, разкази, размисли посветени на кърменето и майчинството – всичко, което вълнува нас майките и нашите бебета. Тези истории са ваши. Опитът на всяка една от вас е ценен, обогатяващ и вдъхновяващ, и точно за това искам да му отделя място в моя блог.
Началото откривам с размислите на Мери

Изпитвам неистово желание да уточним нещо. Всяка една от нас прави ежедневни и ежеминутни избори, свързани с живота с рожбата си – дали са правилни или не, само ние самите и то вероятно след време, може да предполагаме. Всяка от нас има своите цели в кърменето, като обичайно те се променят с течение на времето. Всяка една от нас се среща с новото си Аз и с различния си живот след появата на първото бебе. Всяка една от нас е най-добрата майка за своето бебе!

НО! Важно е да се знае, че кърмените бебета и деца се будят нощем десетки месеци от порастването си и това е нормално. Да, това е нормата, и ако кърменото бебе не се събужда нощем, без да има здравословна или насилствена причина за това, то това е по-скоро изключение! Така са се развивали нашите човешки бебета от зората на човечеството, така са се будили нашите кърмачета, търсейки гърда преди 200 000, 20 000, 2000, 200, 20 и 2 години. Защото именно в тези повърхностни фази на съня, когато тези наши рожби “не ни оставят да спим”, търсейки храна или утеха на нашата гръд, се смята, че техния мозък се развива най-интензивно!

Някои от вас може би ще си кажат, да, ама преди 200 000 и преди 20 години е било друго, сега сме егати стресираните, заети и недоспали майки. Да, ама, не. И тогава са се борили за оцеляване, за добруване и щастие, и тогава са се сблъсквали с трудности и са търсили решения сред други себеподобни, и тогава са плакали на рамото на приятелка и тогава са им се схващали гърба и кръста от еднаквата поза (НЕ Е от кърменето, бре хора) и тогава са кърмили бебетата си нощем, когато бебето се е будило. Защо ли? Защото това е било и Е нормално – кърмачето като потърси гърда, още повече в просъница, майката да откликне на неговата нужда – от храна, утеха и топлината на мама.

В нашето високо технологично време, науката вече изследва и любовта. Д-р Мишел Оден въвежда понятието “научно познание на любовта” (Scientification of Love) и смята, че сега нашето поколение има уникалния шанс да се възползва от това, че антропология, философия, медицина, технологии, история и въобще наука, се обединяват, за да се срещнат с любовта. Да, любовта, защото кърменето е любов.

Ако и вие (като мен) искате да си обясните някои неща и да потърсите научни отговори на въпроси относно майчинството и отношенията с децата чрез кърмене, има прекрасни книги по темата, включително текстове на български език. И да, включително за откликването на нуждите на бебето да суче нощем и последствията от непризнаването на подобни нужди след това, в зрялата възраст на човек.

picture_1261Защо обичта е важна” Сю Герхард;В „Защо обичта е важна“ психотерапевтката Сю Герхард обяснява как привързаността изпълнява решаваща роля за развитието в началните етапи от живота, как най-ранните взаимоотношения между бебето и неговите родители имат дълготрайни и сериозни последици.

 

163220_b“Книга за бебето”  Уилям Сиърс, Марта Сиърс, Робърт Сиърс, Джеймс Сиърс – точно д-р Сиърс разказва за развитието на мозъка на бебето през нощта и пряката връзка между проявата на неспокойствие при мъничето и усвояването на нови знания и умения;

 

 

41ZYT0G4bFL._AC_US327_QL65_

Scientification of Love, Мишел Оден (има я на много езици) – уникално събрание на научни трудове, доказващи връзката между любовта, раждането и кърменето, преразказани леко и вдъхновяващо;

 

 

 

51TVE1LT-5L._SX313_BO1,204,203,200_“Kiss me”, Карлос Гонсалез (има я на много езици);
Със сигурност има много други, но тези са на авторитети, признати в световен мащаб, лекари, радетели за кърменето, от библиографията на Ла Лече Лига и са баш по темата -любов и кърмене през призмата на науката.

 

 

И тук не става дума за това, че който е кърмил повече, повече обича децата си. В никакъв случай. Това е неизмеримо. А за това, че е нормално бебето да се буди нощем, за да търси гърда и е нормално майката да го накърми – просто защото така сме устроени. Бебетата изпитват болка и страдат, включително от никненето на зъби. Когато сучат, на хормонално ниво се успокояват. Те не “се лигавят” и не искат да “ни тормозят”. Отделят се обезболяващи, буквално и няколко минути по-късно мъничето е потънало в блажен сън, без да изпуска зърното, гушнало гърдата, сякаш мама “да не избяга”. Когато плачат, става точно обратното, отделят хормони на стреса, нещата се влошават.

А когато има някаква причина майката да е водещата страна в отбиването на бебето/детето или редуциране броя на кърменията, това би следвало да се случва с нежност и внимание към чувствата на мъничето…
Не става дори дума само за кърменето, а за неглижирането на чувствата на детето (дали ще го оставим да реве часове, дали ще крещим, дали ще сме вербално или физически агресивни – все тая) Да, то пак ще прегръща мама, ще й се радва, ще я обича, защото децата винаги продължават да съдействат на родителите си, защото прощават истински, защото са съвършени и прекрасни, за разлика от нас възрастните (още една книга по тази тема “Твоето компетентно дете” -Йеспер Юлс)
Коя съм аз, че да ги пиша тия неща. Ми майка на кърмачета, като всички останали тук. Тия писаници дето ги изписах са моят опит, който усетих и видях в тези книги, в историите на други майки по света, в разказите на майките онлайн и на живо, във Философията на Ла Лече Лига.

Спомням си как около 10 месеца на първото ми дете, исках да я отбия, непрестанно мрънках от “това кърмене”, мъжът ми беше насреща и ме подкрепи казвайки, че почти цяла година си е рекорд и че няма проблем да премине детето на млека за кърмачета, вече е захранено. В обкръжението ми нямах майки, които да са кърмили тооолкова дълго. На кой да разкажа, че ме боли кръста, че не си доспивам, че ме нерви факта, че другите майки се тагват от разни дискотеки и концерти по нощите, че оставят бебета си при бабите с дни, а аз за 2 часа не мога да мръдна… Беше ми гадно и тъпо, не си представях родителството и кърменето така, докато…

…не отидох на кърмаческа среща за кърмене на по-голямо дете. Честно, излязох от кафенето, буквално летейки, беше толкова вдъхновяващо и готино. Чудите ли се какво толкова чух и видях на тази среща?

Мери с разрешениеАми разбрах, че всички останали в подобна на моята ситуация, се чувстват като мен. Не знам дали може да си го представите. Не се познаваме с тези майки, виждаме се за първи път, но едната като започне изречение, другите го завършват и само се чува “и ние така, да , да , същата работа”, при което почваме да се хилим като откачени и да си разказваме още смехории. Всеки повод за хленчене звучеше по друг начин, когато някой друг го разказва – звучеше несериозно, незначително и дори смешно. Дори историите за схванатия гръб станаха смешни, една майка започна да показва как се връзват обувки в поза “Г” с бебе в слинг. Честото нощно кърмене вече не беше дразнещо и нещо, което да обмислям и тълкувам.

Когато първото ми дете беше на 2 годинки, бях в период, в който сякаш се чувствах обсебена от родителството и детето си (и кърменето, много ясно). Жадувах за свобода в леглото, навън, вкъщи, в обществото… Загубих бременност, за първа нощ бях без детето си в болница, сама. Ей, така, за няколко часа, всичко се преобърна. Нагласите ми, мислите ми, усещанията ми. ‘Досадното’ доскоро кърмене на ‘досадното’ ми голямо прилепено дете се оказа моето спасително островче през този период…

Сега си имам кърмаче №2, активно сучещо и на 2 години, опит в кърменето в тандем, често схванат гръб, завиждаща на тия, дето се тагват нощем по концерти и все така лепнати за мен деца. Все така си продължават нещата, както и преди 200 000 години, ама моите нагласи са различни – знам, че това е нормално, така сме устроени, така са устроени децата ни, освен ако не се опитваме “да ги пречупим от малки”.

Тъй, отнесох се, посмях се сама, поревах си. През тия часове, дето го писах това, успях само да приспя малката и да изтрия и измия две изакани дупета. За липсата на празничната трапеза у дома и разхвърляната къща е виновно кърменето, много ясно :)

Подкрепям, макар и виртуално, всяка майка в постигането на нейните цели в кърменето – независимо дали са 1 ден или 5 години и 1 ден. Разбирам всяка майка, която има нужда от тайм-аут и бих я насърчила да потърси подкрепа сред близките си, които да й осигурят нужната почивка. Но да не забравяме, че има много начини това да се случва без бебето/детето да са потърпевши. Не мога да цитирам точно в момента, но ще перифразирам думи от “Изкуството на кърменето”, La Leche League International: “Да не се мъчим да отучим детето от нас, а да се научим да е част от нас”.

Историята е за първи път споделена в ФБ група “Дългото кърмене”

автор: Maria Myparade

Споделете историята си или вашите размисли и чувства по повод на кърменето в коментар под статията или на ФБ страницата Кърменето

 

Последвайте ни:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

code