Когато кърменето е трудно

Photo credit Foter.comИзмежду хилядите статии за това, как да започнем кърменето с добър старт, как да избегнем трудностите, на кой лектор да се доверим, кое училище за родители да посетим, кои са най-добрите и модерни книги, да не забравяме прекрасните бебешки дрънкулки, колички, стаи, легълца, безброй неща, всъщност ние търсим или поне се опитваме да намерим абсолютна застрахова за перфектно раждане, кърмене, перфектно майчинство, перфектно бебе…. Логично е, това са нашите инстинкти – да се стремим към най-доброто, най-сигурното и най-успешното. Това ни тласка напред към бъдещето, но и така забравяме, че нищо в природата не е перфектно, нито идеално. То е просто достатъчно добро за дадения момент. Идеалните неща са всъщност застинали във времето, те не се развиват, не познават отчаянието, тъгата, но и не познават стремежът и надеждата.

Тази статия не е за разранени зърна или бебета, които не искат да сучат. Тази статия е за нас майките, които не успяваме да накърмим бебетата си, които сме отчаяни от трудностите, питащите “Защо на мен?” или “Къде сбърках”, за онези, които се опитват да сглобят наново увереността си – за всички, за които кърменето е трудно.

Ще ви поканя на една екскурзия със самолет до прекрасната, топлата и слънчева Венеция. Подготвили сме си багажа, взели сме слънчевите очила и дори пътеводител на града. Влюбени сме в живота и летим от щастие. Очаква ни мечтания полет, мечтаната ваканция.  Всичко трябва да е идеално! Но ето, че живота има друг план. Докато сме във въздуха, става авария и след рязко спускане самолета ни прави аварийно кацане, но не във Венеция, а в Амстердам – прохладен, дъждовен и … различен. И ще се наложи да поостанем в Амстердам! Какво е чувството? Разочарование, тъга, гняв, отчаяние? Но нали бяхме подготвени, нали знаехме всичко, нали правихме всичко, както трябва? Какво се обърка?

Attribution Required No Commercial Use No Modifications

Бебето не е наддавало, педиатъра ви крещи, душата се къса на парчета… А сега на къде? Започва едно лутане между различни техники на кърмене, приспособления, изцеждане на гърдите с надежда да увеличим кърмата, дохранване на бебето, следене на графици и грамове, броене на пелени и дори на глътките, които ще направи бебето. Объркващо е… Иска ви се просто да е нормално, но не е! И докато изцедите гърдите, е дошло време за следващото хранене и отново същия хаос. Някой ти казва “Пий чай”, друг ти казва, че чая не е достатъчен, трябват и добавки. Трети настояват да държите бебето на гърда по цял ден и да не дохранвате. Да не давате от шише или пък да давате само от шише или просто да спрете да се мъчите…. Всички тези гласове, сякаш се надпреварват да ви измъчват. Това е онзи момент на ступур, в който светът се движи толкова бързо, че вече си замаяна и искаш някой да спре тази въртележка. Някой?

Какво става с вашето тяло. Тялото влиза в режим на действие при стрес.  Стресът активира цяла система от хормони и невротрансмитери, чиято цел е да подготви организма за реакцията “бий се или бягай”. Това щеше да е много полезно, ако нечий живот е в непосредствена реална опасност. Главните действащи хормони сега са адреналин, норадреналин и кортизол. Само че докато се ‘бием’ или “бягаме”, не кърмим бебета. За това и хормоните на лактацията не могат да си свършат своята работа. Ето защо и много майки споделят, че в състояние на силен уплах, стрес, усещат (временно в повечето случаи) забавяне на слизане на кърмата. Да, временно би било, ако стресора изчезне, ние си гушкаме бебето(кожа до кожа, най-добре) и продължаваме да кърмим. При установена лактация, стресът има ограничено влияние. Но в състояние на постоянен страх от недостиг на кърма, той може да задълбочи още повече, вече съществуващите проблеми.  Всяка фибра на тялото е напрегната в търсене на решение и изход. Всичко това прилича все повече на омагьосан кръг. Ако погледнете малко в страни, може би ще видите, че спасението дебне отвсякъде. А то е преди всички вътре в нас.

Какво да направите. ttribution Require Commercial Use OK Modifications OKЗатворете очи и се върнете в самолета, още докато е на пистата за излитане. Спомнете си какво ви казва стюардесите в началото на всеки полет. Посочват ви аварийните изходи и ви казват: “При спускане на кислородните маски, сложете първо вашата, а след това сложете тази на вашето дете”. Сложете си маската и ….дишайте…и…пак – дишайте! Бебето е с вас и вие сте с бебето, вие го обичате и то ви обича, каквото и да се случи, вие винаги ще бъдете прекрасна майка за него. Нищо не може да промени тези факти! Дишайте! Имам любима цитат от любима книга:

Много видове мляко могат да изхранят тялото на твоето бебе, но само твоята любов, може да подхрани душата му The Breastfeeding Mother’s Guide to Making More Milk” Diana West & Lisa Marasco
 Опростете нещата. В един отрязък от време, можем да правим само едно единствено нещо. Мит е, че жените били мултифункционални. Мозъкът работи най-добре, когато мисловната енергия се концентрира върху конкретни неща в конкретно време. Ако сега в момента сте решили, че ще гушкате бебето – гушкайте го и не мислете за това, какво ще готвите за вечеря или дали ще имате мляко след един час.  Просто гушкайте бебето. Понеже стресът не напуска тялото доброволно и мислите за вечерята или количеството мляко натрапливо се връщат при вас или пък има роднина, който много държи точно сега да ядете лактогонната супа, то може да е нужно да си повтаряте или гласно да заявявате нещо като : “Сега, гушкам бебето! После ще мисля за другото!”  – малко в стил Скарлет О’Хара. Същата техника можете да прилагате, когато цедите гърдите, когато кърмите или се къпете или когато се храните. Правете само по едно нещо – мислете само за едно нещо!

Приоритети. Помага, ако подредим нещата по важност и спешност. Може да си направите списък, като започнете от най-жизнено важното в момента. Примерен вариант:
Ако става въпрос за недостиг на кърма и слабо наддаване
– да нахраня бебето
– да стимулирам/изцеждам регулярно гърдите
– да се погрижа за себе си – да ям, да спя, да се изкъпя
– да намеря подкрепа и информация

– да върна бебето на гърда
– да намаля добавката от адаптирано мляко
– да заместя добавката изцяло с изцедена кърма
Всички други домашни задължения могат да чакат и повярвайте, нищо няма да се случи, ако не си изчистите къщата. Чудесна идея е да викнете помощници – някой приятел, роднина, или партньорът ви – те могат да купят храна, да сготвят, да пуснат пералнята и т.н.
Планове. Добре е да се избягват големите или детайлни планове за ежедневието ви. Планирането по принцип не е лошо, ако това ви дава структура и спокойствие. Преценете, кое ви помага и кое ви натоварва. Ако усетите, че мислите ви се въртят само около това, дали ще успеете да свършите всички планирани задачи за деня, може би е добре да намалите броя на тези задачи, да се концентрирате само върху най-важното – всичко и всички други могат да чакат. Спокойно можете да промените плана си, в зависимост от моментното си настроение, потребностите на бебето или друго. Вие сте майка с бебе, която освен това се бори с проблем в кърменето. Световния мир, глобалното затопляне или цената на тока, не зависят от вас. Никой не би трябвало да се нуждае от вашето спешно внимание, освен вашето бебе и вашите общи потребности.
the miracle of life!Photo credit BettyNudler via Foter.com CC BYОчаквания. Често пъти, ние майките се натоварваме психически от очакванията на другите за това, как трябва или не трябва да се случват някакви неща в нашето ежедневие с бебето. Всяка двойка майка и бебе е уникална и това, което обикновено работи добре за едни, може да е твърде неподходящо за други. Вие сте експерта по вашето бебе и вие и вашият подкрепящ партньор сте напълно компетентни да прецените какво, кога и как да правите във всяка ситуация от ежедневието. Другите могат да дават само идеи, предложения, информация и то само ако вие ги попитате. Очакванията на обществото – друга голяма бездна. Странно е как повечето хора, предимно без собствени деца или пораснали такива, очакват от една нова майка по възможност най-скоро след раждането да се върне към “нормалното” си състояние от преди бременността. Сякаш бременност не е имало и бебето сега е просто кукла в количката. Да си бъдем, както сме си били преди. За другите животът може да продължава по същия си за тях начин. Да, за тях наистина нищо не се е променило, но на вас ви предстои цял един нов свят. И той не е нещо, от което да се избавим по най-бързия начин. Той е красив, усмихва ви се, плаче понякога и вие плачете с него, дава ви толкова любов, че може да си мислите, че не бихте могли да поемете повече. Всяка клетка на вашето тяло вече е настроена за друг ритъм и това е повече от естествено, това е, което вашето тяло очаква.
Приказки. Вие сте в трудна ситуация, борите се за нещо, което считате за важно за вас, за бебето ви, за кърменето и майчинството. Добра идея е да ограничите всички приказки и реплики от всякакъв род, които ви действат демотивиращо или ви стресират допълнително. Ето някои неща, които повечето майки не желаят да чуват:
– Сигурна ли си че се е нахранил?
– Дали му стига?
– Колко е наддал от вчера, а от миналата седмица?
– Да му дадем малко адаптирано мляко, за всеки случай?
– Защо се мъчиш, като има толкова хубави кутии с мляко?
– Щом не иска да суче, значи вече се отбива!
А някои майки просто забраняват определени думи, като “мляко”, “наддаване”, “милилитри” “колко”…. Накратко –  цензура! Вие имате право да изисквате пред вас да се спазва определена хигиена на думите.

Позитивната нагласа е това, което е помогнало на много майки да преодолеят трудностите. Нашите тела са устроени така, че да кърмим успешно по един или по друг начин. Трудности се случват непрекъснато във всяка сфера на живота ни. Кърменето не е изключение. Като родители независимо дали с опит в кърменето или не, също се сблъскваме с трудности и предизвикателства. От нас зависи дали ще им позволим да ни избутат от пътя или не. Ако все пак се окажем извън предварително набелязания път, е добре да знаем, че една цел може да бъде достигната по много начини и по много пътища. И всеки път има своята красота и ценност. Всичко това научих не от книгите, а от опита на майки, които са имали трудности и които са успявали, всяка по своя си начин. Не сте сами!

Ако знаехме предварително всички предизвикателства на родителството, ако бяхме подготвени, ако знаехме със сигурност, че самолетът няма да аварира, ако…..но не знаем. Никога не знаем! Можем само да правим най-доброто, на което сме способни. Можем да вярваме в себе си, в майчинските си инстинкти, в бебето си, в партньора си … и … да разгледаме Амстердам, защо пък не. Може да се окаже също хубав и очарователен град, може да научим много за него и за себе си. А какво е да си родител, ако не точно урок по себепознание. Но най-важното е, да не не спираме да дишаме.
2048x982 Photo credit Nillllll via Visualhunt CCBY.NC.SA
Church of Saint Nicholas and Sea Palaca at Amsterdam

Вдъхновено от много смели и всеотдайни майки
и “The womanly Art Of Breastfeeding” – La Leche Laegue International

 

Последвайте ни:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

code